Работническо дело“ Петър Младенов, генерален секретар на ЦК на БКП, 10

„ Работническо дело “

 Петър Младенов, общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, 10 декември 1989 година

През декември 1989 година, малко след свалянето на Тодор Живков, се организира Пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия. На него новият общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия Петър Младенов изнася отчет „ За положението на страната, партията и непосредствените задания “.

Пълна стенограма от изявлението на  Петър Младенов е оповестена във в. „ Работническо дело “.

„ Другарки и приятели,

Измина един месец от Ноемврийския пленум на Централен комитет на Българската комунистическа партия. Неговите решения се посрещнаха със непринудено утвърждение от българския народ. Той изрази безапелационната си поддръжка за нов курс на партията, за превъзмогване на позволените дълбоки деформации, за създаване на модерна социалистическа и правова страна със силите на целия народ, на цялата българска нация.

И по този начин сложено бе началото на радикален прелом в ситуацията на страната. Едва ли има подозрение, че е належащо да стартираме бездънен и почтен разбор, с цел да осъзнаем същината на аргументите, които доведоха партия са и страната до актуалната рецесия, за, да намерим правилния излаз от създалата се обстановка.

У нас намира израз от дълго време натрупалото се неодобрение. И тази реакция е изцяло обяснима. Изминаха няколко десетилетия от успеха на социалистическата гражданска война, която откри пред България необятен шир за публичен, стопански и нравствен про­грес, за същинска национална власт и човешки свободи. Страната преодоля наследената назадничавост и сътвори огромен стопански капацитет. Осъществен бе бърз прогрес в културното развиване, премахнати бяха тежки обществени язви. Народна република Бъл­гария получи най-накрая същинска интернационална сигурност. Тези достижения са безспорни и всеки опит за тяхното подценяване би влезнал в несъгласие с историческата истина.

Ние обаче няма да се окажем на висотата на своята отговорност пред народа като ръководеща партия и като Централен комитет, в случай че не забележим, че през последните години страната навлезе в интервал на сериозна рецесия, на възходящо обществено напрежение и застоялост в своето изцяло развиване.

Когато приказваме за сериозна спешна обстановка ние имаме поради следните феномени и трендове, оказващи мощно обществено, икономическо, политическо и морално въздействие върху общото положение на нашето общество:

– дълбоки деформации в обществото и системата на ръководство,

– застоялост в икономическото ни развиване, застрашително закъснение в структурното и софтуерното възобновяване на стопанската система в резултат на груби неточности в стопанската и капиталовата политика, застрашително повишаване на външния дълг,

– увеличение на инфлацията, тежки компликации на вътрешния пазар и в последна сметка утежняване на виталното ниво, съществуване на необятно публикувана корупция,

– съществени провали в духовния и интелектуалния живот на нацията и крах на съществени морални правила и полезности,

– постигане на уродлива стенен в развиването на режима на персонална власт на Тодор Живков – и като резултат от всичко това съществено понижаване на доверието към партията.

Затова първият основен въпрос, на който би трябвало да отговорим, е: по какъв начин се стигна до това състояние и кой е отговорен?

Преди да се опитаме да отговорим като партийно управление, би следвало да се направи едно конкретизиране. Очевидно на настоящия стадий ние не можем да дадем обстоен и необорим отговор по отношение на всички многочислени справедливи и субективни аргументи за създалото се състояние. Това може да стане единствено след деликатно и независимо проучване, за което би трябвало повече време. Окончателното умозаключение занапред следва. Но ние през днешния ден слагаме уверено начало на една всестранна преоценка на досегашните години на българския социализъм. Ние започваме изострен завой в нова посока. И все пак по отношение на основните, кардиналните аргументи за основаното мъчно състояние в България измежду нашето общество има цялостно единогласие.

Става дума за сталинския модел, който в нашите условия закупи характерно български национални черти. Що се отнася до осмислянето, до усещането на този извод, считам, че и в партията, и в обществото е обикновено да има полемики, разлики и нюанси. Всеки бе по своему съпричастен към системата, по своему търсеше в нея своето място, имаше своето отношение към произлизащите в нея процеси.

За всички нас тук утежняването на ситуацията в страната не бе гръм от ясно небе. Това се виждаше доста преди да стигнем до настоящия спешен стадий. Бившето управление формираше екипи, създаваше " концепции ". От тях се очакваше знамение, което да докара до превъзмогване на тежките проблеми и да стартира едно щастливо развиване. В ход бе непрекъсната промяна на фрагментите, трескави реорганизации следваха една след друга. Някои твърдяха, че по този начин се натрупа позитивен опит, само че от практическа позиция резултатът бе непроменяемо нулев, напряко нездравословен.

И по този начин основната причина за създалото се състояние бе неизживяната сталинска административно-командна система, монополът на властта, фактическият цялостен надзор върху производството и разпределението, намиращ се в ръцете на бюрократичната върхушка. А нейна съществена грижа бе не превъзмогването на спешните феномени, а запазването на господствуващите позиции във всеки бранш на публичния живот.

В сферата на държавното и публичното устройство бе основана конюнктура, сходна с феодалното ръководство. Оформи се дребна група отпред с Тодор Живков, която узурпира властта. Около тази група, която доста бързо закупи семейно-землячески темперамент, се наслоиха властолюбци и кариеристи от друг диаметър. Те получаваха от висшия началник основни постове и облаги, които им позволяваха от негово име и от името на партията и страната да правят произвол, да манипулират съществени публични институции.

Това бе надълбоко обидно за нашия народ, който със себеотрицателен труд постави основите на един публичен строй, свободен от употребата на човек от индивида. Върху базата на съграденото от него режимът дегенерира в тирания на клан, при която действително действуващите лица бяха персоналният кръг на генералния секретар и неговият про­паганден и наказателен антураж.

" Научните фрагменти " на предходното управление се опитваха да оправдаят проблемите с " грешките " на класиците на марксизма-ленинизма, с изостаналостта на българското общество, което не било дорасло за социалистическа гражданска война, с интригите на империализма или с дефектите на субективния фактор. Това се правеше с явната цел да се оправдае Тодор Живков и неговата камарила. Но тук е и гвоздеят на въпроса. Сред управлението, по чието време се допускаха другите неуспехи, а в случай че би трябвало да бъдем почтени, дано ги назовем провали, бяхме и ние, в този момент тук присъствуващите, или по-голяма част от нас. Това управление бе единомислещо избирано на редица партийни конгреси, получаваше от тях утвърждение за своята политика. Нашето чистилище може да бъде единствено оповестението на истината, на цялата истина.

Много са въпросите, които чакат отговор. Навярно първият е по какъв начин можа да се случи по този начин, че четиридесет и пет години след социалистическата гражданска война ние да изпаднем в днешната социална застоялост? Без да встъпвам в по-обстоятелен социологически и политически разбор, който неизбежно ще се наложи в случай че не през днешния ден, то на следващия ден, ще споделя с вас някои съображения, които, щем-не щем, би трябвало да имаме поради, в случай че същински тър­сим отговор на въпросите и решения за ста­билизация в политически и стопански проект.

Другари,

Направените дотук тежки констатации и обвинявания ще " увиснат във въздуха ", ще станат мотив за политически спекулации и ново напрежение, в случай че ние не разкрием реалистична и правдива картина за положението на стопанската система, страната и партията.

Обективната оценка на социално-икономическото положение на страната би трябвало да за­почнем с извода, че предходното управление ни оставя в завещание един напредващ стопански спад.

Първо. Очертава се мощно намаляване на темповете на икономическия напредък.

Като имаме поради, че това намаляване протича редом с бързо увеличение на вътрешния и външния дълг на страната и на инфлацията, може да се направи изводът, че всъщност през последните години освен че няма никакъв стопански растеж, а в противен случай, има внезапно връщане обратно.

Второ. Появиха се и се задълбочават някои остри диспропорции в стопанската система.

Влоши се материалната и суровинната осигуреност на производството. Прогресивно се усилва делът на амортизираните индустриални фондове, който в края на 80-те години доближи 40–45 на 100. Нарушиха се съществени народностопански салда.

Засили се наклонността на закъснение на количеството и качеството на създадените артикули от условията на потребителите. Производството на редица артикули през последните няколко години е по-малко спрямо 1980 година. Това се отразява на първо място върху виталното ниво на хората и върху положението на вътрешния пазар.

Особено рискова за цялостното развиване на страната е възходящата " бездна " сред паричните средства на популацията и наличните артикули и услуги. Така да вземем за пример за интервала след 1980 година паричните приходи на популацията са нарастнали с 54 на 100, а размерът на стоковите фондове — с 39 на 100. Сега популацията разполага с 25 милиарда лв. в спестовни влогове, а има малко артикули, които може да купи. Само през 1989 година се чака свободните парични средства да се усилят с още 1,8 милиарда лв.!

Трето. Изключително съществени проблеми се натрупаха във финансовата сфера.

Държавният бюджет е поел непоносими за нашите мащаби разноски. Много от тях прикриват несръчност в ръководството, неефективни вложения, нискокачествен и неприятно проведен труд. ПРЕКОМЕРНИТЕ РАЗХОДИ НА ДЪРЖАВАТА И СЪЗДАДЕНАТА СЛОЖНА СИСТЕМА ОТ ДЪРЖАВНИ ГАРАНЦИИ НАПРАВИХА ГОДИШНИЯ РАЗМЕР НА СУБСИДИИТЕ, НАДБАВКИТЕ И ПРЕМИИТЕ ОКОЛО 7 МЛРД. ЛВ, КОЕТО ПРЕДСТАВЛЯВА НАД 1/4 ОТ ОБЩИЯ РАЗМЕР НА БЪДЖЕТНИТЕ РАЗХОДИ. КАТО РЕЗУЛТАТ ОТ ТОВА МНОГО ГОДИНИ НАРЕД БЮДЖЕТЪТ ПРИКЛЮЧВА С ГОЛЯМ ДЕФИЦИТ. ДЪЛГЪТ НА ДЪРЖАВАТА КЪМ БАНКИТЕ НАДХВЪРЛИ 10 МЛРД. ЛВ ПРИ ГОДИШЕН РАЗМЕР НА БЮДЖЕТНИ ПРИХОДИ ЗА 1988 Г. 26 МИЛИАРДА ЛВ.

Всички тези проблеми намират краен израз в задълбочаването на инфлационните трендове. Непризнаването на инфлацията до момента, а отсам и отсъствието на надеждни лостове за нейното ръководство форсират обезценяването на българския лев, понижават неговата вътрешна и външна покупателна дарба.

ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ТРЕВОГА БУДИ СТРЕМИТЕЛНОТО НАРАСТВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НИ В СВОБОДНО КОНВЕРТИРУЕМА ВАЛУТА. БРУТНИЯТ ДЪЛГ НА ДЪРЖАВАТА В КОНВЕРТИРУЕМА ВАЛУТА НАДХВЪРЛИ 10 МИЛИАРДА ДОЛАРА. ПРИТЕЖАВАМЕ ЗЛАТНИ ВАЛУТНИ РЕЗЕРВИ В РАЗМЕР НА ОКОЛО 1,3 МИЛИАРДА ДОЛАРА. ОТ ПРЕДОСТАВЕНИТЕ КРЕДИТИ НА ДРУГИ СТРАНИ ЩЕ ПОЛУЧИМ В БЛИЗКИТЕ ГОДИНИ ОКОЛО 1,8 МИЛИАРДА ДОЛАРА. ПРИ ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ ЧИСТИЯТ ДЪЛГ НА СТРАНАТА В КОНВЕРТИРУЕМА ВАЛУТА НАБЛИЖАВА 8 МИЛИАРДА ДОЛАРА, КОЕТО ТРЯБВА ДА ОЦЕНЯВАМЕ КАТО КРИТИЧНА ГРАНИЦА.

Особено неподходящо е, че повишаването на отговорностите става на фона на понижаване на постъпленията в конвертируема валута и при запазване на зависимостта на стопанската система и на обществената сфера от вноса по второ направление. Сега брутните ни отговорности неколкократно надвишават годишните приходи в свободно конвертируема валута. САМО ЛИХВИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА ПЛАЩАМЕ ЗА ТЯХ, ЩЕ ВЪЗЛЯЗАТ ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ШЕСТ ГОДИНИ НА 4—4,5 МИЛИАРДА ДОЛАРА.

Ако не променим нещата, над половината от годишните ни валутни приходи ще бъдат изразходвани за погасяване на дълга. Погашенията ще обхванат и забележителна част от прираста на националния приход.

Същевременно би трябвало да отбележим, че напоследък страната изплати отговорностите си към социалистическите страни и сега нашият платежен баланс с тях е балансиран.

Четвърто. Като цяло можем да приказваме за релативно, а в някои случаи и за безусловно понижаване на успеваемостта и конкурентоспособността на българската стопанска система. В основата на тази заплашителна наклонност лежат съществени капиталови неточности през последните две десетилетия. Същевременно би трябвало да отбележим, че ние съществено изостанахме в софтуерната област, в качеството на стоките и тяхната надеждност.

Казаното удостоверява извода, че националното стопанство се намира в интервал на напредващ стопански спад.

Големият въпрос е: какви са аргументите за насъбраните отрицателни феномени?

Преди всичко би трябвало да напомним, че началото на сегашните компликации на страната датира още отпреди 15–20 години, само че те изключително се изостриха през последните две петилетки. През целия този интервал без значение от решенията на партийните конгреси и конференции страната продължи да се развива на екстензивна основа при непрестанно увеличаващ се дефицит на трудови и суровинни запаси.

Икономиката стартира все по-често да боледува, което намираше израз в моралното и физическо амортизиране на главните фондове, в увеличението на размера на незавършеното строителство, в намаляването на общата успеваемост на производството.

Благодарение на характерната икономическа обстановка, основала се след суровинно-енергийната рецесия през 1973—1975 година, страната съумя да притегли спомагателни външни източници на напредък, което тогава разреши краткотрайно да се даде нов подтик в развиването на стопанската система. Ние не използвахме обаче пълноценно тези благоприятни условия.

Направените през същия интервал неправилни вложения не доведоха и не можеха да до­ведат до положително развиване на стопанската система. Именно през тези години бяха построени мощности, които през днешния ден не дават нито облага, нито валута, само че по тази причина пък тежат като воденичен камък на шията на националната стопанска система. Става дума за обекти, които устоя цялото общество. Само Заводът за тежко машиностроене в Радомир, който е мощно недоходоносен, коства на бюджета над 1,2 милиарда лв..

Сериозни са последствията от строителството на някои мощности в Русе, на леярните фабрики в град Раковски и даже от толкоз рекламиралото обновяване на химическите фабрики в Девня. Допуснатата диспропорционалност сред развиването на финалните производства и производството на материали и комплектацията за тях докара до несъразмерна взаимозависимост на построените през 70-те и 80-те години мощности на електрониката, химикофармацевтичната индустрия, леката промишленост, машиностроенето и други, а отсам и на националното стопанство като цяло, от вноса против конвертируема валута.

Когато приказваме за компликации в стопанската система, би трябвало да имаме поради и обстоятелството, че през последните няколко години ние не успяхме да се приспособяваме към международното стопанство, макар че конюнктурата беше, общо взето, удобна за нас. Върху проблемите на българската стопанска система се отразяват и компликациите на нашите сътрудници, страните – членки на Съвет за икономическа взаимопомощ.

И по този начин, не можем да не си дадем ясна сметка, че главната причина за натрупалите се деформации и спешни феномени се корени в самата същина и механизмите на командно-административната система за ръководство.

Не е инцидентно, че на практика всички социалистически страни се изправиха пред идентични или сходни проблеми в икономическата и в обществената област.

Същевременно би трябвало да отбележим обстоятелството, че в нашите условия с особена мощ се прояви деформиращото влияние на режима на персоналната власт, който докара волунтаризма и субективизма в икономическата политика до рядко срещано в другите социалистически страни ниво.

За дълъг интервал от време и изключително през последните години решенията по всички съществени въпроси в стопанската система се вземаха от Тодор Живков, постоянно по силата на инцидентни подбуди и въз основата на спонтанни съждения.

Суперцентрализацията на икономическата власт докара до голословни капиталови решения, до случайно установяване на плановите темпове на напредък, до непрестанен административен напън върху всички детайли на икономическата система и основаването на дисциплиниран уред от управителни икономически фрагменти.

Без да омаловажаваме отговорността на други лица и органи, изключително желаеме да посочим огромната персонална отговорност на другарите Гриша Филипов, Огнян Дойнов, Стоян Овчаров и Петко Данчев. Тези деформации се задълбочиха през последните няколко години, когато предумишлено се организираше линия на замазване на съществуващото състояние и отлагане на решаването на наболелите проблеми по пътя на увеличението на външните и вътрешните отговорности на страната. Тази политика с съображение може да бъде наречена " след мен – потоп ". По подобен метод българският народ получава в завещание от досегашния режим една тежка ипотека.

Волунтаризмът в областта на стопанската система се прояви изключително мощно във връзка с държавното управление. През последните няколко го дини то беше обезсилено посредством изземване на неговите функционалности, посредством непрекъснати и голословни структурни и кадрови промени. Той откри израз и в непрекъснатите и недомислени реорганизации, в неуместната процедура на безкрайни промени на регулиращите стопанската активност нормативни документи.

Напълно бе подценена ролята на Народното събрание при разискването и решаването на народностопанските проблеми и изключително при построяването на нашето стопанско законодателство.

Не може да оценим другояче с изключение на като израз на най-грубо недомислие и безнаказаност одържавяването на кооперативния бранш и унищожаването на трудово-кооперативните аграрни стопанства – акт, който в доста връзки има необратими последствия.

Създаването на аграрно-промишлените комплекси при започване на 70-те години в действителност докара по административен път до очистване на кооперативния строй на село. Това в огромна степен отслаби връзките на селяните със земята. Ликвидирани бяха доста села, оповестени за безперспективни и със " затихващи функционалности ".

Главният индикатор за оценка на работата беше така наречен " междинен рандеман от единица обработваема повърхност ". Цената на постигнатите триумфи нямаше никакво значение. Замразиха се и се унищожиха милиони декари земя. Обезлюдяването на цели региони на страната и административното закрепостяване на аграрно-промишлените и промишлено-аграрните комплекси към подобаващ тип продукция стесни номенклатурата на селскостопанското произвеждане.

От обичаен експортьор България стана годишен вносител на картофи, боб, зеле, лук, фураж и други селскостопански артикули за стотици милиони долари. Интензивната миграция от селото към града сътвори огромни обществени проблеми и най-важното — откъсна структурата на българската стопанска система от естествените ѝ природно-климатични условия, унищожи обичаи и просвета, създавани с епохи. Гигантоманията и премахването на дребни и междинни индустриални звена засегна най-чувствително производството на хранителни артикули, търговията и публичното хранене, сътвори съществени проблеми в бита и метода на живот на хората.

Не дадоха предстоящите резултати и многото опити в страната през последните десетилетия за стопански промени. Не можем да не отбележим, че в тях се съдържаха значително верни замисли и инициативи, че имаше блян към демократизиране на икономическия живот. Тези опити за икономически промени през втората половина на 60-те и в края на 70-те години не засегнаха възходящото одържавяване на стопанската система и режима на персонална власт.

Ето за какво произлизащите от тях на практика промени се оказаха извънредно лимитирани и незадоволителни. Бюрократичната върхушка се боеше да не навредят на нейния монопол върху властта и в действителност ги бойкотира. Половинчатите преобразования бяха извършени по административно-силов път. Новообразуваните стопански единици, кълнове на новото, линеят в изискванията на съществуващата и до момента командно-административна система.

Всички тези подходи в своята цялост свидетелствуват за една основна специфичност на икономическата политика на системата. Това не бе политика, обърната към индивида. Тя не служеше за облекчаване на човешките потребности, нея я движеха други пружини и претекстове.

Дълбоко вредоносен бе користният интерес на " началниците " на стопанската система да се докарат пред висшето управление с осъществяване и преизпълнение на проекта, с " пробивни " хрумвания и тактики. Създадоха се условия за подкопаването на обичайните за българина трудови добродетели. " Нагоре " вървеше лъжлива информация, надолу — повишени хонорари за безмълвие и съучастничество, един общ скрит план против благополучието на народа.

Държейки с желязна ръка крана на разпределението, административно-командната система откри път за разнообразни извращения. Създадоха се привилегии в обществено, професионално, йерархично и класово отношение. Произволът с механизма на разпределението докара до опълчване и умишлено разпалване на конфронтация сред разнообразни групи като служащи и селяни, служащи и интелигенция. Тези извращения убиваха вярата у доста хора, пораждаха у тях безбожничество и цинизъм. Живият интерес към труда възприятието за дълг отстъпваше място на потребителско отношение към живота.

Създадоха се условия за корупция, за разрастване на " стопанска система в сянка ", за най-различни мафии.

Свръхцентрализираният механизъм за обмисляне опорочаваше естествените връзки сред обществените групи. Контактите сред производители и консуматори се направляваха от центъра и не благоприятствуваха здравословното развиване на стопанството и търговията. Спъваше се основаването на коригиращи механизми, на механизми за саморегулация, затрудняваше се образуването на самоуправляващо се гражданско общество.

Лишеният от артикули потребителски пазар покачва с всеки изминат ден градуса на общественото напрежение. Липсват или мъчно се намират артикули от първа нужда. Свой дял имат и компликациите в придобиване на по-трайни и скъпи артикули като тв приемници, перални, хладилници, коли. Като прибавим редица други неналичия на артикули за необятно ползване и послушаме какво се приказва по многолюдните опашки, можем ясно да си представим тежката психическа атмосфера.

Дори напоследък, когато бяха одобрени радикални визии за основаването на социалистическа пазарна стопанска система и на фирмена организация, носителите на командно-административната система не сложиха оръжие. Независимо от мнението на държавното управление и на редица експерти новообразуваните компании бяха построени по административен метод — кампанийно и без нужните изследвания. При образуването на техните управления се подходи по обичайния път. Създаването на компаниите се употребява за очистване на индустриалната народна власт и на самоуправлението на трудовите колективи. За сметка на това се ускориха технократичните трендове. Няма да е пресилено, в случай че се каже, че една част от апарата, в това число на най-високо ниво, се уплаши от демократичните промени и побърза да сведе техните последици до най-малко.

И нещо доста значимо: стопанската система на командите " от горе ", гигантските планове, неналичието на задоволително народна власт и публичност, незнанието и егоистичните ползи на административно-бюрократичния уред, бяха на път да унищожат прелестната българска природа. Нашите плодородни полета са напоени с химикали, нашите бистри води са отровени и черни от замърсяване, въздухът в редица градове напряко е рисков за здравето. Разбира се, за редица от острите екологични проблеми на страната има и външни аргументи. Но основното е, че у нас е налице екологическа рецесия, битката с която не търпи отсрочване нито ден, нито час.

Ето такава е в най-общи линии социално-икономическата обстановка в България в края на 80-те години, която нагледно можем да характеризираме като прединфарктно положение. "